АЗ И УЧИТЕЛЯТ МИ БЕРДЯЕВ
Светослав Иванов
Всъщност, Бердяев е един от Учителите ми.
Запознах се с творчеството му сравнително късно - тогава, когато ледовете на социализма започнаха да се топят, тогава, когато срещу дребни рушвети на продавачката в книжарницата, можеше да се купи Камю, Сартр, Бердяев, Лев Шестов...
Бях преминал през хуманизма на Чехов, дълбините на Достоевски, бях „изгълтал” френската литература - поне това, което беше преведено.
Пишех нескопосани стихове и четях по градинките Рембо, Ницше и българска литература.Четях денонощно, впрочем - това беше и детството ми - книги, и пак -книги...
Когато открих Бердяев, преживях един период, когато четях само него. Бях изчел Камю, Сартр и Унамуно, а при Бердяев, открих един руски екзистенциализъм -достъпен, интимен, човешки разказан.
Мина време от тогава...
Понякога, сядам с него, като с приятел.
И говорим, говорим... Струва ми се, че винаги ще има какво да си кажем още.
...
Николай Александрович Бердяев е роден през 1874 година в Киев в дворянско семейство.
По дворянска традиция първоначално постъпва в кадетско училище, но по-късно го напуска, учи в Киевския университет, като завършва юридически факултет.
Увлича се по идеите на марксизма (интерес, който запазва през целия си живот), като причината, вероятно е дълбоката му ненавист към буржоазните ценности и обществен морал на обкръжението си.
След поредица от статии и участието му в студентско - революционното движение, през 1898 година, Бердяев е арестуван, съден и изпратен на заточение във Вологодска губерния през 1901-1902 година.
Това е вероятно и преломен период в живота му, защото от 1903 година, Бердяев скъсва с „критическия марксизъм”, като насочва духовните си търсения към идеализма и православието. В този период пише поредица от статии, като издава и първата си книга - „Субективизъм и индивидуализъм в обществената философия”.
До 1917 година, Бердяев издава около 10 книги, които го определят като водеща фигура в руската философия и определя неговата международна представителност.
През 1917 година, Бердяев е един от учредителите на Лига за руска култура, а през 1918 година създава Свободна академия за духовна култура, която, поради обясними причини просъществува сравнително кратко - да 1922 година...
През 1920 година е избран за професор в Московския университет.
За своя живот и посланията си от него, Бердяев остава един изключителен литературен паметник - книгата му „Самопознанието”, която той пише до края на живота си.
„Самопознанието” на Бердяев бе и моят път към себепознание и размисъл върху себе си и времето, в което съм орисан да живея.
Както, Бердяев споделя:
„Аз никога не съм скъсвал никога с марксизма напълно, като съм съхранил редица негови реалистични социални идеи”.
Винаги съм бил убеден, че интелектуалецът е призван да има леви убеждения. Не е нормално да се приема и афишира бездуховността на капитализма, пропит от примиреността на буржоазната класа, послушание и приспособимост към порядките, с една единствена цел - трупане на богатство. Филистерската мъдрост на бакалина, практицизма му, криминалната същност на всяко богатство - всичко това ме е отвращавало винаги.
Споделям напълно тезата на Бердяев, че собствеността има едно единствено предназначение - да създаде относителна независимост, необходима за духовни занимания.
Няма нищо общо между марксизма и комунизма.
Уви, малко се познава Маркс и Енгелс, поради което, лумпените от площадите ги отъждествяват.
Винаги съм бил анти - комунист.
Изключван съм от Комсомола, винаги съм хранил дълбока погнуса към всяка идеология, която ограничава свободата на мисълта и духа.
Октомврийската революция за Бердяев е „велико нещастие”
През 1921 година, Бердяев е арестуван от Съветските власти.
През 1922 година, Бердяев, заедно с още 160 руски интелектуалци, обявени за „контрареволюционери” - (професори, лекари, философи и литератори!) бива изгонен от СССР.Ако се завърне обратно, го очаква смъртна присъда...
От 1922 до 1924 година, Бердяев живее в Берлин.
В Берлин създава Религиозно-философска академия, публикува още 4 книги, най-значимата от които е „Новото средновековие”
През 1924 година, Бердяев заминава за Париж, и до смъртта си - ( на работната маса!), създава онова културно наследство, което заслужено и до днес го определя, като една от най-значимите мислители на 20 век.
Много пъти съм размишлявал върху отговорността на писателя. Тема, която разбира се, не е моя. Сартр ме отведе към нея, тогава-когато пишех по начин, че да получавам похвали.Трябваше ми време, за да осъзная, че има голяма разлика между ХОБИ и ТВОРЧЕСТВО.
Бях натрупал известен „творчески стаж”, съзнанието ми беше объркано от всичко прочетено и мислено. Трябваше ми време, за да осъзная, че съм ПИСАТЕЛ, и че това, означава много...
И най-вече-отговорност!
В „Смисълът на творчеството” на Бердяев, открих много от отговорите, които търсех през цялото време.
Идеята му, че творчеството не е само същност на човека, а неговото единствено оправдание пред себе си и Бога, ме порази!
Какво отличава човек от животното?
Колко човеко - животни има около нас?
Ядат, пият, плодят се... И умират, като кучета!
Не всеки е дарен от Бог с талант.
Но всеки човек може да е Творец.
Дядо ми е свирил на гайда.
Години след смъртта му, отидох в селската кръчма.
Почерпих.
Разговорих се със селяните.
Всички си спомняха за дядо ми, как ги е разплаквал в кръчмата със свирнята си...
Имам близки, които са били работници.
Шлайфали са железа в завода, стругували са втулки и болтове.
Когато се пенсионираха - плакаха.
Защото са вложили Творчество в своята работа.
И са останали Творци, по свой, някакъв начин.
Бердяев ми помогна да осъзная тази Бого-човешка същност на човека.
Създавайки човека по свой образ и подобие, Бог ни е дарил най-ценното - да бъде ТВОРЧЕСКО СЪЩЕСТВО.
Бог е творец.
Бог очаква от нас само едно - да запазим своята Божествена същност, като творим.
Природата на човек е Божествена по своята същност, и ако съществува грях, то е да изгубим своята същност.
Тези възгледи на Бердяев, които аз изцяло възприемам, не са приети от официалната православна доктрина. И „Самопознанието” му не е прието добронамерено от руската църква, като в това число Мрежковски, и Булгаков подлагат книгата му на масирана критика.
Тезата на Бердяев, че „човек се нуждае от Бога” но „Бог също се нуждае от човека” е неприемлива за православието.
И до днес...
Всяко творчество, според Бердяев, има нужда от две условия: СВОБОДА И АКТИВНОСТ.
Свободата е условие за духовна независимост.
Собствеността е предпоставка за това.
Ако липсва - остава АКТИВНОСТТА.
Упоритост, методичност, отговорност...
Много съм размишлявал върху това.
Всеки от нас живее в землянките на битието си. Работи, готви, чисти, вози се в трамвая, което отнема цялото време. Ако, това се възприеме като даденост - нещата привидно се подреждат по местата си.
„...Животът е такъв, много исках, но не ми остана време...”
Време за какво?!
Чините са измити, децата са заспали, телевизорът премигва в синьо...
Изборът.
„Или-или”-перифразирам тази категория на екзистенциализма, защото може и така да се каже.
Често съм казвал - „НИКОЙ НЕ ТЕ ПИТА!”
Минават годините, сметките за парното са платени, купихме си нови чинии, които мием усърдно...
Някъде, нещо е пропуснато.
Безвъзвратно пропуснато.
Стиховете си остават ненаписани, по лавицата мълчат книги, които не сме прочели.
И няма да прочетем, защото стереотипът на делника се е превърнал вече в същност.
В това е трагедията.
Или си Творец, или не си.
Оставаш си куче, което ще умре до канавката.
А човек е БОГО-ЧОВЕК.
Творчеството, според Бердяев, е освобождаване и преосмисляне, преживяване и сила, изход и победа.
Творчество е активно, затова и МОРАЛ.
Моралът да заявиш позиция, да отразиш отношение към околното, да кажеш „ДА!” или „НЕ!”
Творчеството е шанса ни за изкупление от първородния грях.
И силата, да можем да заявим - „АЗ СЪМ СЪЩО БОГ!”
Това е едно от огромните открития на философа.
„Тайната на творчеството е тайната на свободата”- това споделя авторът в
„Предназначението на човека”.
Свободата е една от основните тези, залегнали в творчеството на Бердяев.
„Философия на свободата”(1911 г.), „Философия на свободния дух”(1927-1928 г), „За робството и свободата на човека”(1939 г).
Сам, философът споделя:
„Своебразието на моя философски тип е преди всичко в това, че поставих в основата на философията си не битието, а свободата”....
Свободата, извън творчеството - това са иманентните дадености за човека.
Спомням си, едно свое стихотворение, писано през мъгливите години на „Перестройката”:
„Много е скъпо да бъдеш свободен...
Да кажеш, своето-„НЕ!”...и да тръгнеш”
...Да кажеш „Не!” и „ Да!”, ме научиха моите Учители.
И мисията ми, отредена от Бог.
Не съм се притеснявал никога, да воювам за тази кауза.
И до днес!
Свободата, според Бердяев е ПРАВО и ЗАДЪЛЖЕНИЕ за човека, защото тя е неговата иманентна същност.
А, свободата има делнични измерения.
Да удариш шамар на мръсника, да не си платиш парното, да бъдеш разведен...
Всичко това е избор.
А изборът е наш.
Човек се ражда свободен!!!
Изначално свободен, чист като бебешко дупе!
(знам резервите ви - но,имам две деца. И знам, колко са чисти дупетата им след баня!)
В едно от своите стихотворения, казвам:
Свободен съм,
защото съм богат…
Със стихове и музика.
Със обич.
Обичам този пъстър свят.
И виждам…слънцето ми връща
усмивката…Над мен кръжат
ята от гълъби…И сипят,
клонки от маслина.
И Божественият благодат.
В друго:
„...Свободен съм, да те обичам!
И имам силите
да съм щастлив”
Всичко това е казано от Бердяев и останалите ми Учители.
Свободата е в съзиданието и силата да обичаш света наоколо. И този свят - съвършен, или не, е част от нас, всичко от него - от малката мравка, до Божественото преклонение, са част от същността ни.
А същността ни, по Божие подобие - това е ЛЮБОВ.
Бердяев не говори никъде за свободата, където”... Всичко е позволено”. Твърде пестелив е към любовта на Мишкин от „Идиот” на Достоевски.
Категорията „Свобода” е тясно свързана с „Творчество” и „Отговорност”.
Категории, които не са самостоятелни, във философията му те са неразделно цяло.
Трябваше ми време, за да обикна мравката.
И да не понасям паразита.
За да осъзная, че циганинът, (или негово производно!) са твари, които съществуват, за да има и категория - „добро”. И че, следва да ги приемем еднакво, като даденост.
Паразитите трябва да се унищожават, за да се възродят отново.
И сред тях, да изпъкнат зрънцата на истинското.
Щом има зло-ще има и добро.
Робът не може да съществува, без своя господар.
И обратно.
Може би, било ни е нужно 500 годишно турско робство, за да ушием Самарското знаме.
Да създадем ДПС и други подобни...
Да обичаш врага си - това е повеля, дадена ни от Христос.
...Макар и трудно - опитвах!
Не съм съвършен-не успях!
Обременен съм, вероятно от делника, от масовата култура и етнически предразсъдъци.
Малко съм чел, вероятно, или малко съм мислил.
Приемам тезата на Бердяев, че:
„Демокрацията е форма на общественото устройство, което може би съответства на греховната човешка природа и най-вече, и дава възможност да се изявява”
Как, дори и да се приеме, че призваните са по-добри от званите, как:
„...Как, да се провери, че действително умният може да се разграничи от изглеждащият умен...”
и как, в условията на общодостъпност, бакалинът има равни права с интелектуалецът...
Това е дълга тема, която няма място за сега. И именно-тук.
От 1989 година, престанах да вярвам в ценностите на демокрацията.
И най-вече - във формата, пренесена, като в бананова република - в нас.
Кой я присади ли?
Лумпените от улицата, за парченце хляб и власт...
Режисирани от ЦРУ и финансови интереси.
Моля, никой да не ми спори!...
Никой!
Въпросът не е злободневен.
Въпросът е изначален.
Говоря за съдбата на българския елит.
Споделям опасенията си към бъдещето.
Ето, факти:
Христо Ботев- 1847-18876 г- убит.
Алеко Константинов- 1863-1897 г.-убит.
Димитър Бояджиев-1880-1911г.-самоубийство.
Димчо Дебелянов- 1887-1916 г.-убит.
Пейо Яворов- 1878-1914 г-самоубийство.
Кирил Христов- 1875-1944 г.-умира в самота.
Александър Вутимски-1919-1943 г.- умира в бедност.
Яна Язова-1912-1977 г.-умира в самота, непризната.
Гео Милев- 1895-1925 г.-убит.
Христо Смирненски- 1898-1923 г.-умира в бедност.
Никола Вапцаров-1909-1942 г.-убит.
Пеньо Пенев-1930-1959 г.-самоубийство.
Христо Фотев-1934-2002 г.- умира в бедност.
Петя Дубарова-1962-1979 г.-самоубийство.
Герги Марков-07.09.1978 година-убит.
За това иде реч...
Къде съм аз, къде си ти...
„Или-или!”
За разлика от тях и Бердяев, ние ще умрем като кучета.
Ако живеем като кучета.
...Говорих дълго, но не-достатъчно.
Три са понятията, на които ни учи Бердяев:
БОГ,
ТВОРЧЕСТВО,
СВОБОДА .
Нека ги следваме!
16.10.2008 г.