Богатството
Човек преди всичко е дух.
Това е неговата Божествена природа и призвание. Той е метафизическо същество предназначено за Вечността, образ и подобие на Бога.
Човек е и тяло.
Тленна плът.
Греховен.
Дух-Грях.
От там е и трагичния сблъсък, предначертал цялата човешка история. В центъра на човешкия космос е отношението НЕОБХОДИМОСТ-СВОБОДА.
Защото Бог ни дава Свобода.
Светът около нас е свят на Необходимост.
Бог ни учи, че “Ако живеем духом, по дух сме длъжни да постъпваме” ( Послание до Галатяните 5:25), а суетния свят около нас сякаш ни принуждава да живеем грешно. Живот, предопределен от Необходимостта.
От суетата на страстите ни.
От тщеславието и порочността на тялото ни.
Възможен ли е Дух в свят на желязна необходимост?
Може ли да говорим за свобода, оковани от веригите на суетата си и алчността?
Господ ни обича.
Желае да ни върне при Себе си.
Но ние, като блудни деца сме се отдалечили от Него и живеем по своите похоти.
Живеем не за Бога и не богатеем в Бога.
Нека си припомним Притчата, разказана от св. Лука в глава 12. За безумния богаташ, които иска да събори житниците си и да построи по-големи за да прибере богатството си в тях. И мечтата на който е :
“...И ще река на душата си: Душо, имаш много блага натрупани за много години, успокой се, яж, пий, весели се...”
Цялата история на човешкия род е събаряне на старите житници и построяване на нови. Хората унищожават онова, което е било преди тях, с амбицията да построят нещо по-здраво и издръжливо. В процесът на строежа, тези житници отново се оказват остарели и тесни да съберат плодовете на алчността ни.
Това ли е пътят да намерим устойчивите форми за съхранение на благата си?
Това ли са благата ни?
Бог ни отговаря.
Бог ни учи.
Да не събираме имоти за себе си и да не богатеем извън Духа си.
“Рече още на учениците Си: За това ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете, нито за тялото и, какво ще облечете. Защото животът е повече от храната, и тялото-от облеклото...”
Лука 12:22-23
Благословено е словото Ти, Господи!
Господ ни дава богатства: живот, здраве, таланти и доволство.Но всички ние можем да заприличаме на безумния богаташ, като започнем да използваме талантите и доволствата си само за себе си.
Какво означава “...да богатеем в Бога”?
Да се върнем към Духовната си същност, към духовните съкровища, които носим дар от Него в себе си: вяра, смирение, надежда, любов, милосърдие.
И ако хранилищата ни в сърцето ни са малки-трябва да ги съборим.
Не “житниците” за имането-сърцата е нужно да отворим...
Защото, Бог чука на врата и иска да Му отворим.
Тесногръда е душата, която намира удоволствие в земните богатства. Тя трябва да е насочена към благата, които навсякъде ще запазят непроменен своя вид, ще запазят непроменен и блясъка си.
Искам да цитирам Луций Аней Сенека:
“... Колкото по-дълги колонади строят хората, колкото по-високи кули издигат, колкото по-нашироко простират вилите си, колкото по-дълбоки убежища за през горещините копаят, с колкото по-масивни тавани засводяват гостните си, толкова по-голяма част от небето ще остане скрито от погледа им...”
Защото е казано:
“...Когато имаме прехрана и облекло, нека да бъдем доволни...”
І послание до Тимотея 6: 8
С кое ще можем да се наречем Човеци?
С парите?
С къщите?
Със суетата на земните постове?
Ако си живял само за тялото, само за себе си, земята ще ти отнеме всичко това. И пред Бога, пред своята Божествена същност, ти ще бъдеш беден.
Ако не си направил нищо за своя ближен.
Не си му дал радост.
Любов.
Ако не си споделил любовта му.
Господ ни учи да живеем за себе си и другите.
За себе си- като духовно израстване.
За ближните- с любов.
Сам Той е дошъл на земята не да му служат, а той да служи на мнозина.
И да стане откуп за греховете им.
Когато помагаме на просяка, откриваме сърцето си за доброто и показваме, че сме родени в Него-за любов.И доброто идва в сърцата ни.
И чрез Любовта си се доближаваме до Божествената си същност.
Която е единствена.
Свята.
Истинска.
“Направете си кесии, които не овехтяват...”
Лука 12:33
Защото Духът е нетленното. Онова, което е било преди нас, и ще остане след нас.
“...Тялото ни има нищожни изисквания- казва Сенека- иска да го предпазим от студ, да заситим глада и жаждата му с храна и питие. А усилията на всички желания извън това, отиват за задоволяване не на нуждите ни, а на нашите пороци...”
Защото нашите предци не са били нещастни от това, че сами са си приготвяли храната.
Че таваните им не са блестели от позлата.
Че не са били абонати на джи-ес-ем оператори.
Дървени са били иконите по стаичките им, но под тях винаги е греело кандило.
И са създали Велика България!
Всички тези идоли, вещи, мечти, реклами и модели, които ни предлагат любезно, а ние радушно приемаме- не това ще ни даде душевния мир.
Не така ще обичаме.
И ще бъдем обичани.
Не така ще ни обича Бог, както и ние-Него.
Всички тези идоли на невежествените ни души, подчинени и обсебени от телата ни, всички тези скъпи коли, компютри, имоти и къщи...
Са бреме!
Бреме, което не може да се привърже чистия, непокварен дух, който помни своя произход, който е лек, необременен и който свободно се рее свободен...
СВОБОДЕН!
Сроден с Божественото, съизмерим с всяко време и пространство, кръжащ по цялото небе, проникващ във всеки минал и бъдещ момент...
Защото Сенека ни учи, че човек, който се е освободил от алчността, тогава към него няма да се прилепи амбицията, ако последния час не се възприема като наказание, то животът вече има смисъл...
И всичко има смисъл, ако е направено за ближните- с любов.
“ Възлюбени, нека се любим един другиго, защото Любовта е от Бога, и всякой, който люби, е роден и познава Бога...”
І съборно послание на Иона
Не имотите, не алчността ни, не властта, с която разполагаме ще остави белег за нашето пребиваване на тази грешна земя.
Любовта.
Милосърдието.
Вярата.
...Нека се радваме на своето, без да го сравняваме. Никога няма да сме щастливи, ако бленуваме по-голямо щастие.
“Имам по-малко, отколкото се надявах, но може би съм се надявал повече, от колкото е трябвало...”
Нужно е да благодарим за всичко, което имаме, и да се радвам, че не сме получили онова, което сме желали. Защото на мнозина и това им липсва.
Дори и желанието.
И елементарното за оцеляване.
Корен на всяко зло е сребролюбието ни.
Тщеславието.
Алчността.
И защо ни е нужно всичко това?
“ Горко вам, които притуряте къща към къща, които присъединявате нива към нива, тъй че за другите не остава място, сякаш само вие сте заселени на земята...”
Книга на пророк Исая 5:8
Къщи...имоти...блаженства....
Това ли са блаженствата?
Това ли ще отнесем с нас, след тленния ни път?
За това ли живеем- за грижите на къщата и новата къща?
Можем ли с грижене да прибавим и лакът към ръста си?
Можем ли да променим нещо, след като и “...космите на главите са ни преброени”, и всичко, което имаме-даром го имаме?
“Слушайте сега вие, които казвате: Днес или утре ще отидем в еди-кой си град, ще преседим там една година, ще търгуваме и ще спечелим. Кога вие не знаете какво ще бъде утре-що е живота ви? Защото вие сте пара, която се явява и после изчезва...”
Послание на Якова 4: 13-14
Всичко живо е трева.
Пониква, израства и повяхва.
Снегът я затрупва и тя изчезва.
Изчезва, за да се затвори големия кръг на Безкрайното.За да остави своите семена, от които напролет ще поникнат червени и топли цветя. Цветя, които влюбеният ще подари на любимата си. Ще се целуват сред многото цветя на полето. Ще се оженят.И ще имат деца.Ще остареят. Децата им ще имат деца.
Всичко живо е трева.
И това е Божествено красиво!
Животът има стойност по стойността, която е раздал.
По доброто, което е оставил.
По обичта, раздадена даром.
Нищо не сме получили с раждането си, нищо и не можем да отнесем с нас.
Остава оставеното.
Остава Дух и Любов.
Нетленното богатство.
Единственият ни път към безсмъртието.
Нищо тленно не е отредено да остане. Нито палатите, нито колите ни.
Нито телата ни, за които цял живот се грижим, сякаш са безсмъртни.
Нито греховете ни.
Бог е Любов, а ние самите сме Чада Божии.
Ние също сме любов.
Но не вярваме в нея. Вярваме във вещите, в парите, в неясното бъдеще, което само ние виждаме...Градим кули върху пясък и се молим да не дойде бурята.Спестяваме “ бели пари за черни дни”, без да осъзнаваме, че живеем постоянно в черни и беззвездни дни.
Работим много, като забравяме защо работим.
Забравяме приятелите си, заради колегите си.
Влагаме парите си в “инвестиции”, вместо в милосърдие.
“...Оплетохме се в лъжи и бликаме с неправда, работим повече за корена, от колкото за Тебе, оставихме небесното и теглим към земното, обичаме домовете на богаташите повече от църквата, и там-като врана на мърша се стръвим, очаквайки помощ повече от тях, от колкото от Тебе, като забравихме и потъпкахме Писанието...”
Презвитер Козма в “Беседа против богомилите
А Господ, с голямата си любов нашепва на сърцата ни:
“...Затова и вие не търсете какво да ядете, или какво да пиете, и не се загрижвайте.
Защото всичко това търсят езичниците на света, а вашия Отец знае,че вие имате нужда от това.
Но вие търсете царството Божие, и всичко това ще ви се даде...”
Лука 12:22-31
Прост е живота ни.
Каквито сме и ние, всъщност.
А Бог ни обича.Дори и в греха ни ни обича.
А ние самите не се обичаме.
Нека си припомним съня на Разколников от “Престъпление и наказание”
Нека помислим върху живота ни и ценностите, които създадохме. За така наречената цивилизация.
Римувана с “глобализация”, ”национализация”, “демократизация”- ЦИВИЛИЗАЦИЯТА ни губи смисъл.
Достоевски е видял всичко това:
“...Бяха се появили някакви нови трихини, микроскопични същества, които се вселяваха в телата на хората.Но тези същества бяха духове, надарени с ум и воля.Хората, приели ги в себе си, веднага побесняваха и полудяваха. Но никога, никога хората не бяха се смятали толкова умни и непоколебими в правотата си, както се смятаха заразените.Никога не бяха смятали за по-непоколебими своите присъди, своите научени изводи, своите нравствени убеждения и вярвания. Цели селища, цели градове и народи се заразяваха и лудееха.Всички бяха в тревога и не се разбираха, всеки мислеше, че той единствен е носител на истината, и се измъчваше, когато виждаше другите, биеше се в гърдите, и плачеше и кършеше ръце.Не знаеха кого и как да съдят, не можеха да се споразумеят какво смятат за зло., какво-за добро. Не знаеха кого да обвинят, кого да оправдаят. Хората се убиваха взаимно в някаква безсмислена злоба. Събираха едни срещу други цели армии, но армиите вече в поход, изведнъж започваха сами да се унищожават, редиците се разбъркваха, воините се нахвърляха един срещу друг, намушкваха се и се колеха, хапеха се и се изяждаха един други му. В градовете по цял ден камбаните биеха тревога: но кой и за какво призоваваха, никой не знаеше, а всички бяха в тревога. Изоставиха най-обикновените занятия, защото всеки предлагаше свои мисли, свои поправки и не можеха да се споразумеят...”
Това ли създадохме?
Това ли създаваме?
Всичко, което се цени високо между нас, е мерзост пред Бога.
Вече.
И винаги.
Защото изоставихме Същността си.
А тя е Божествена.
Сърцата ни натежаха от преяждане, пиянство и житейски грижи.
И забравихме Бога.
Никога няма да излезем от пропастта, която сами издълбахме, преди да платим и последното петаче от дълговете към Бога.
От дълговете, в които затънахме спрямо нас.
От тленното богатство, с което се обличаме всеки ден, и към което се стремим през всичките ни земни дни.
С тленното богатство, със сребролюбието и алчността си.
Господ ни учи, че отричането от светското, от суетата на собствеността, от тщеславието на властта е пътя към Него.
“...Никой слуга не може да слугува на двама господари, защото или единия ще намрази, а другия ще обикне. Не можеш да служиш на Бога и на момона...”
Лука 16:13
Ако загубим Духа си-какво ни остава?
Вещите?
Парите?
Властта?
...Нищо!
“Но, ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си към него-как ще пребъдва в него любов към Бога?
Който не люби, не е познал Бога.
ЗАЩОТО БОГ Е ЛЮБОВ!
І послание на Иоана
И всичко е Любов.
Защото Любовта е от Бога, и всеки, който люби е роден от Бога и познава Бога.
Няма грешна любов.
Всичко, сторено с любов е благословено от Него.
...Нека бъдем богати !
Духовно богати.
Да подадем ръка на нужделивия, да утешим страдалеца.
Да целунем сирака, както децата си.
Трудно ли е ?
Кое?
15.11.2006 г.
|
|
|
|