Миниатюри

- Не ми е добре…. - Ще ти мине. - От къде знаеш? - Уви, винаги ти минава…                          03.02.2008 г.
	-Какво ще правим днес? - Нищо. - Пак ли? -Няма да имаме време.                        03.02.2008 г.
- Разбра ли какво се е случило? - Разбрах. - И ? - Това не се е случило с мен. - Да. - Значи нищо не се е случило.                                  03.02.2008 г.
	- Ще се върнеш ли? - Да. - Защо тръгваш тогава? - За да си измисля, че се движа.                                  03.02.2008 г.
-Харесвам ли ти? -Да. -С кое? - С това, че ти ме харесваш.                           03.02.2008 г.
	-Какъв цвят са очите ми? -Не помня. -От 20 години сме заедно. -Тогава очите ти бяха различни.                                  03.02.2008 г.
- Съмна ли? - Съмна...Просветна. - Не може ли да спиш? - Сънувах те. - И защо? - Сънувах кошмари.                    16.02.2007 г.
	- Нали не си забравил...Имен ден?! - На кой? - Детето ти... - Ще имам среща. - Изпрати му SMS... - Дано да не забравя...Бързам!                                          16.02.2007 г.
- Тихо е. - Да - Кажи нещо - Няма какво - Искам да чувам гласа ти - И защо? - Така по-лесно заспивам.                          17.02.2007г
	- Ще останеш ли с мен? - Да. - Защо? - Защото няма къде да отида. - Само заради това? - А ти, защо искаш да бъда с теб? - Не зная. Добре ми е с теб. - И на теб ти е скучно... - Кое? - Да търсиш нещо различно. - Да. - Да, и на мен. - Нека да пийнем и спим. - Да. Вече е късно.                                       17.02.2007г
- Свърши ли? - Още не съм. - Хайде, че ми се спи. - И на мен...И без това нямам ерекция. - Спи тогава. - Да. Това одеало е тънко, студено е.                                                17.02.2007
	-Ще ми помогнеш ли! -Може би... -? -Искам услуга.                  24.09.2008 г.
-Усмихваш се?! -Да. Виждам, че плачеш.                      24.09.2008 г.
	- Най-краткия роман е изписан с двете дати от некролога. - Дори и те са излишни.                                                            24.09.2008 г.
-Как, ще живеем така? -Не се притеснявай! Ще ни уморят скоро.                                                   24.09.2008 г.
	- Изглеждаш ми тъжен? - Не. Определено! - Кажи какво има? - Днес ще се самоубия.                     24.09.2008 г.
Детето скучаеше. Взе своето Мече. И го удави в тоалетната. Майка му поцъка с език. -А сега, си измий ръцете!                        24.09.2008 г.
	- Съмва ли? - Мръква. - Не можах да мигна.                    29.11.08 г.
- Ще ме няма няколко дни. - И сега те няма.                             29.11.08 г.
	- Искам! - И аз. - Няма смисъл, тогава.                      29.11.08 г.
- Защо мълчиш? - Ти кажи нещо. - Всичко вече е казано.                      29.11.2008
	- Много минахме. Малко остана. - Малкото изчезна сред многото.                                        29.11.08 г.
- Ще си тръгваш ли? - Не. Връщам се. - Все едно. Няма те.                  29.11.08 г.
	- Добре ли беше? - За мен няма значение.                         29.11.08 г.
- Има ли някаква причина? - Не. - Ще намеря тогава.                               29.11.08 г.
	- Ще се видим ли пак? - Ще ти оставя пари за трамвая.                                  31.01.2009 г.
- Ти имаш семейство... - Не. - И деца имаш... - Всичко е само CV.                  31.01.2009 г.
	- Студено е! - Да, ще се облека топло. - Ще измръзне разсада.                      31.01.2009 г.
- Нямаш право на това. - Имам. - Грях е... - Имам право, да бъда безгрешен.                                     31.01.2009 г.
	- Не се притеснявай! - Не се притеснявам. - Тогава, защо се притесняваш? - Изглежда почтено.                                  31.01.2009 г.

- Лъжеш! - Да, лъжа! - Лъжеш, че лъжеш? - Лъжа, че лъжата е истина.                           31.01.2009 г.
	- Имам нужда от теб. - И аз. Ще ти се обадя, когато имам потребност.                                                              31.01.2009 г.
- Звънях ти. - Видях. - Не ми се обади. - Говорих с други.            31.01.2009 г.
	- Сънувах, че сме заедно... - Тръгнах ли си?                         10.04.2009 г.
- Не ми изглеждаш добре. - Просто си болен.                        10.04.2009 г.
	- Погледни цветовете на залеза! - Мръква. И ще стане студено.                                   10.04.2009 г.
- Липсваш ми! - И?      10.04.2009 г.
	- Най-после! - И после?  10.04.2009 г.
- Очаквах, че днес ще се видим. - Записах те в тефтера за петък.                                 10.04.2009 г.
	- Гладна съм. - Аз хапнах.   10.04.2009 г.
- Кога ще се върнеш? - Като се върна, ще ти кажа.                           10.04.2009 г.
	- Ще отидем ли? - Иди. - А ти? - Аз се връщам от там.                  10.04.2009 г.
- Търсиш ли е? - Не, тя ме търси.         10.04.2009 г.
	- Колко струва? - Много. - Все пак? - И да го купиш, нямай кой да го оцени.                                                10.04.2009 г.
- Бих искал, да направя нещо за теб. - Благодаря! Иди си тогава.                                         10.04.2009 г.
	- Кога се случи това? - Все някога, ще се случи. - Но, нали ми разказа? - Да, мисля го.                        10.04.2009 г.
- Когато сме заедно, времето спира... - Ще ти купя часовник.                                            10.04.2009 г.
	- Да потърсим! - Търси. - А ти? - Аз съм намерен.          10.04.2009 г.
- Вчера го погребаха. Плаках. - Вчера валя. Да не си намокри обувките?                                                     10.04.2009 г.
	- Да опитаме? - Не. Ти си резултата.                    26.07.2009 г
- Четеш ли? - Чета се.    26.07.2009 г.
	- Уморен ли си? - Да, с теб съм.         26.07.2009 г.
- Това, стих ли е? - Ще попитам издателя.                        26.07.2009 г.
	Белите гълъби не виреят в клетки. Затова ги оставиха гладни. Те сами си смениха перата.                                            13.07.2010 г.
Влакът си скъса билета. И слезе на гарата. Пътници носеха куфари.                        13.07.2010 г.
	Дай на писалката слава. Тя сама, ще се удави във вино.                         13.07.2010 г.
- И какво? - Същото. - Аз очаквах нещо еднакво. - Това вече, е нещо различно.                             13.07.2010 г.
	Когато кацна мухата, мършата каза: - Аз съм цвете! Мухата отвърна: - Аз съм пчеличка! И мед по стъклата, остави след малко мухата. Мирише на лошо.                             13.07.2010 г.
От белите петна в паметта ни, очакваме дъга да грейне. А няма дъжд, И покрив няма. Огъваме гръбнаците по навик.                                            13.07.2010 г.
	Поетите не искат огледало. А витрина, зад която манекени да им пляскат. Поне-в България е лесно, да счупиш своето огледало.                                           13.07.2010 г.
Клетката беше свободна. Само вятър, зад решетките чакаше гълъби.                                   13.07.2010 г.
	Поредната чаша, погребва своите родители. Децата я чакат.                          13.07.2010 г.
Разсърдена мишка, цвърчи из килера. -Нямаме хляб! Блаженната котка побутва с лапа, надежда за сиренце.              13.07.2010 г.
	Стачка. Пролетариатът беше готов, със зъби и нокти, да гласува за същите.                                 13.07.2010 г.
- Тръгваш ли? - Връщам се. - Не съм чула вратата. - Преди да потегля, съм я заключил.                                           13.07.2010 г.