Смирението

       Някога Христос прие образ на обикновен човек, на скитник. Нямаше къде да подслони главата си.

“Исус му каза: Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони...” Матей 8:20.

Понякога хората го посрещаха с камъни. Накрая хората го разпнаха на Кръста.

Той трябваше да понесе безброй обиди, а накрая и мъките на кръстната смърт.

Той посрещна всичко, без да се оплаква.

И отправи следните думи към Небесния Отец:

“Прости им, Господи, те не знаят какво правят...”

Целият Му живот и самата Му поява в човешки образ е израз на ненадминато смирение.

Самият Св.апостол Павел казва:

“...Исус Христос...унизи Себе Си, като прие образ на раб...смири Себе си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна...”

Този грандиозен пример на смирение е знак.

Послание към нас.

Той можеше да накаже враговете Си за тяхната нищожност и омраза.

Но Исус не поиска такъв авторитет.

Не със насилие, а с благост и кротост достигна до нас.

И остана.

“Облечете смирението; защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат...”- това е пътят към духовно съвършенство и към Него.

И най-вече-към нас самите.

Смирението не означава примирение или слабост.

Напротив !

Това е победа над злото и омразата.

Над дребнавостта и глупавото тщеславие, заради което унижаваме хората и се изтъкваме.

Бог дава различни качества на хората, а причините са известни само Нему.

Как е възможно да се подиграваме с избора Му?

И ако сме такива, каквито сме, нима заслугата е наша?

“...И кой от вас може с грижене да прибави и един лакът на ръста си? Матея =:25-34

Бог е първият, пред Когото трябва да се смирим.

Защото няма нито едно качество, нито един ден, които да не Му дължим.

В Първо послание до Солуняни е казано:

“За всичко благодарете, защото такава е спрямо вас волята Божия в Христа Исуса”

Нека със болка си спомним какво се случи след изцелението на десетте прокажени- Лука  17:12 и сл. Десетината прокажени биват изцелени, но само един се върна да Му благодари.

“...Нали се очистиха десетима? А где са деветимата?”- пита Исус и този въпрос е към всички ни.

Защото търсим Бог в нещастието, а не и в радостта си.

Защото душите ни са покварени от самолюбие и тщеславие.

От демони и пороци.

От Мрака на Антихриста.

От Нищото на епохата ни.

Защото превърнахме греха в модел.

Нечестивите-в идоли.

Всичко това е предсказано в Светото писание, всичко това трябва да се сбъдне, но това е белег, а не край.

ВЛАСТ НА НЕДОРАСЛИ /юпита / : “... И аз ще им дам момчета за началници, и деца да властват над тях. И в народа един ще угнетява другиго, а всякой-своя ближен, момче безсрамно ще големее пред старец, и простак-пред велможа...”- Книга на пророк Исая 3: 4-7

АЛЧНОСТ : “Горко вам, които притуряте къща към къща, които присъединявате нива към нива, тъй че за другите да не оставя място, сякаш само вие сте заселени на земята...” 5: 8 Книга на пророк Исая

ПИЯНСТВО : “...Горко на ония, които от ранно утро дирят сикер и до късна вечер се разпалват с вино.На техните пиршества има и китара, и гусла, и тимпан, и свирка и вино, а към делата на Господ те не поглеждат, нито помислят за деянията на Неговите ръце...” 5:11-12 Книга на пророк Исая.

ПРЕСТЪПНОСТ: “...Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто-зло, тъмнината считат за светлина, а светлината-за тъмнина...” Книга на пророк Исая 5:13

Това е нашия свят.

Видян, разказан, прочетен...

Много примери можем да открием в Светото Писание за това, което посяхме и това, което ще пожънем от всичките си деяния.

Защото Божието царство е близо.

Какво ни учи Христос:

“...И рече на учениците Си: затова ви казвам: не се безпокойте за живота си, какво ще ядете, нито за тялото си, какво ще облечете. Защото животът е повече от храната, и тялото от облеклото...” Лука 12: 22-23

И Пътят към това Божествено блаженство е смирението.

Покаянието.

Това очаква от нас Той.

“...А Исус, като чу това, каза им: Здравите нямат нужда от лекар, а болните; не съм дошъл да призова праведните, но грешниците (на покаяние)...” Марк 2:17

Безкрайна е Божествената любов към нас!

“Мир ви оставям, Моя мир ви давам “- казва Спасителя.

Божествен дар!

Как да смирим страстите, как да се избавим от бесовете в нас?

Слаб и немощен е човешкия дух, облечен в тленно тяло.

Силни са изкушенията.

А Христос с благост съветва:

“...А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата...” Матей 5: 39

Защо дясната буза?

Човек обикновено удря с дясната ръка по лявата буза, отсрещния.

Исус обаче уточнява- “...дясната буза”.

В Библията дясното е символ на истината и правото, а лявото-на кривото и лъжата.Изрично е казано, че пред Страшния съд спасените праведници ще отидат от дясната страна, а погубените –отляво.

Ударът по дясната буза действително е несправедлив. Защото е удар по праведността ни, наказват ни за доброто, което сме извършили.

Исус ни учи да не се гневим, дори и в правотата си. Дори и когато сме обвинени несправедливо. Когато са постъпили зле с нас.

Исус казва: “...обърни и другата страна”-тоест- лявата.

Защо?

За да си спомним тъмната страна в своя живот: неуважението, предателството, насилието, което сме извършили към своя ближен. Колкото и да сме праведни, в животът ни винаги има и прегрешения. Вярно е, че се опитваме да ги забравим.Човек в греховността си е виртуоз да забравя онова, което не лаская душевните му сетива. Но когато сме изцяло честни към себе си, макар и за минута, всичко извършено изведнъж оживява пред очите ни.

И болката е страшна.

Няма несправедлив удар.

Ударената ни дясна буза е покаяние и прошка за заслужения удар по лявата ни буза.

Ударът по дясната ни буза е възмездие за онова, което сме считали за право, но то е причинило страдание и мъка на друг.

Само Бог е безгрешен.

Само Той определя и съди делата ни на добри и зли.

И многократно в Светото Писание, Исус ни учи, че първо трябва да видим и изобличим собствените си грешки, преди да търсим грешките на другите.

“ И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях...”- ето я цялата философия, етика, изкуство, религия в един ред.

...Трябва смирено да вървим по пътя на Христовото съвършенство.

“...Дойдете при Мене- казва Христос-понеже съм кротък и смирен по сърце...”

А как ли изглежда в Божиите очи надменността на малките, смъртни хора?