Стихове за най-малките

Шарената топка ни избяга. Няма да се сърдим, а? Чакай да ти кажа тайна: -Тя, отиде в гората, там, където опашатка, катеричка си има дом, пълен с катерички малки. Вчера, явно ни видяха. Чух, че нещо се разбраха. Хукна, палавницата... Ето, катеричките си я подават. Нищо! Нека си играят. Ние утре-сладолед, ще си купим. Друга топка, някой ден ще дойде вкъщи.
	Хайде, чедо, вече спинкай! Тъмно стана-виж луната. Вънка, всичките звездички, мигат вече с очички. Чакат Сънчо да пристигне. Има приказка за тебе. Ще пристигне нощна фея, с пръчка чудна и целувка. Утре, щом изгрее слънце, ще извадим от килера, конче-пръчка и със сабя, змей ще гоним по поляна. Спинкай, мъничко човече, ще пораснеш мигом бързо. Като татко ти юнак, ти ще бъдеш много як! И ще бяга змея, утре ще го хванем за опашка!
Ти запомни ли-калинка, вчера кацна на нослето? Мъничка, като малинка. Май, уплаши се момчето. Махна с лапичка. И хвръкна, малката мушица мила. Ще пораснеш и ще видиш, как калинката ще дири, булка от къде ще вземеш. Нищо! Има време. Дай да хапнем, че е пладне. После, заедно в парка, ще си хванем пеперуда. Ще и кажем нещо важно, което знаем за калинка. Хапвай, хапвай! Изненада: за десерт ще е малинка!
	Падна вънка, днес момчето. Синьо има на крачето. Леле, само да го хвана, този вятър, дето спъна, по поляната момчето, ще му скъсам аз ушето, на-на-на!- ще го пляскам по дупето.
Мечо, малко е мече. Стига само да рече, ще заплаче с пълен глас, щом го будят в ранен час. Мечо, мечо! Хайде ставай! Топла питка, сладък мед, чаша с мляко, боровинки да похапнеш, най-напред! После, в чантата-читанка, молив остър, химикалка. Мечо право в училище, ще отиде да се учи. Мечетата са добрички. Мърдат само с ушички, Трият с лапичка очички, и се гушат под одеяло!
	Мечките са много силни! Щом в гората се разхождат, бягат всичките лисици! Вълчо пък, подви опашка, щом долу за меча стъпка. Дай да хапнем до насита, и ще станем като Меца!
Лази, лази буболечка! По-голяма е от мечка. Търси разни непослушни, в лапите си да ги гушне. Щом те хване, виж тогава, чудо в къщи ще настане! Разните бели и грешки, ще и кажеш, без да пита. Татко, пак ще те спасява, буболечката да пъди. Ти, затова, бъди послушна. Да не трябва да се боря.
	Кацнал щъркел е навън. Трака с клюна: -Трака-трака! Нека съмне. Сладък сън, после-кифла за закуска. Щом си хапнем. Облечем, без да спорим-нова рокля, ще отидем в парка. Там, щърк ни чака. Да ни пита, има ли филийка с мед, носим ли му вкусна питка. Ние пък- голям късмет, ще му занесеме кифла.
Бели облаци. Овчици, мърдат горе с опашки. Птича глъч сред жълти храсти. Палави, врабчета спорят. Чувам, че деца на двора, с вятъра подритват топка. Слънце, долепило чело, смее ми се през стъклото. Че съм легнал с термометър, пия чай и кашлям много. Палавнико, я кажи ми, вчера, где се беше скрило?! Търсих те до късно в парка и намокрих си краката. Нищо! Няма да се сърдим. Хапче пия, ще ми мине. После, заедно в реката, рибки ще ловим. И рака, ще го търсим под тръстика. С щипки, той ще ни причака, по нослето: - Щрака-щрака!
	Ах, че духна вънка вятър! Слънцето се скри зад облак. Скриха се в техните хралупки, катерички, всички птички. Днес ще си седим на топло. Книжка ще четем за Мечо. После-с шарен молив, ще рисуваме картинка, да зарадваме на прага, нашата прекрасна Мама!

Мечо, в горската дъбрава, тръгна, ужким на разходка. А пък то - в коремче празно, вятър свири, та се чува. Ето ти, че мечи нос, взе, че си подуши дупка. Не е дупка, а хралупка, на пчелички - дървен дом. Мечо се облиза сладко. И с муцунка влезе вътре. Много сладък, горски мед, грабна с рошавата лапка. Че да видиш - чудо!!! Бръмнаха пчелите лудо. Наизлязоха навън. Мечо хукна, като в сън. Мечо бяга, а пчелите, хапят мечешка опашка. Тъй се случва и с дечица, дето бъркат в чужда дупка. Който си хареса чуждо, и го вземе, без да знаят, него хапят го пчелите. Татко дърпа им ушите!
	Днес е време, Мечо с топка вън, на слънце да се хопка. На полянката зелена, цвете цъфна и калинка, лази-лази буболече... Хайде да играеш, Мече!
Шарено балонче. Птиче. Тича малкото момиче. По алеята в парка, важно сврака,                        скача-                                   скача. Я я подгони, детенце! Тук ще има само слънце. Свраката, с опашка сива, литна, кацна на дървото. Сърди се от там и кряка:                Кряка-кряка!                             Кряка-кряка!