СТРУВАНЕ

- За колко ги взе?
- Остави. Скъпотия! 70 стотинки едното.
- Леле!
- Трябваше да взема някакви сладки в кутия, те со по-евтини. Десет по седемдесет-ето ти седем лева, само до тука.
- А житото да не мислиш, че евтино излиза. Остави, дето го купуваш, ами иди го вари, орехи, захар,едно-друго. И е губи-време. Ето-риба съм донесла, задушени гъби, питата...
- Знам. Остави, не ми се приказва... Едвам се измъкнах за два часа, шефа се блещи, все едно на кръчма отивам...
- Какво? Не те пуска ли?
- Прави се на интересен. Не било погребение, та да ми се полагало отпуск. Никъде не пишело, че на 6 месеца се полагало да ме пускат.
- Гледай го! Мръсници направо.
- Такива са. Вика- „..Сега 6 месеца, после 1 година..”
- Нищо- то ще му дойде и на него на главата.
- А попът колко ти взе?
- 20 лева.
- Ха! Плати ли му?
- Платих.
- Е той, затова и не идва. За колко часа се разбрахте.
- За 10. Рано е, 9 и 20 е още.
- Да, рано дойдохме.
- Ами, аз ти казах по телефона, ама...
- Нали трябваше да доведай майка ни. До като докуцука до тука, знам ли я...
- Тя донесе ли нещо?
- Не знам.Имаше една торба с, носеше нещо.
- То, да вземем да подредим.
- Какво да подреждаме?
- Ами, ще ги подредим на гроба, нали така се прави.
- Ами, кажи и на майка, подреждайте... Аз ще отворя виното.
- От сега ли?
- Че какво?
Хм, риба била донесла! Сигурно и е останало от вечерята. И гъби! Докарва се на майка ни. Знам и номерата. Трябваше да взема по-евтино вино. Кой ще го пие сутринта? А и това остана-да лъхна на шева. „-А, Иванов, от обяд ли сме почнали?!” И ще ми се усмихне с онази-гадната усмивчица. Ще хапна от кифличките, сутринта не можах да закуся.От бързане, от нерви... И за какво? На баща ми хич и не му пука. Лежи си и толкова. Ако беше жив, щеше да се сърди за такива харчове. Та поп, та жито, та не знам още какво... Отишъл си е, ей го-лежи си и хич не му мисли. А на мен, главата ми е пламнала. Заеми, работа... И съкращения ще има. Не беше сега времето да отсъствам.Няколко часа-няколко, ама като те видят, че те няма, почват приказки. И то-колегите ще започнат. Ще подхвърлят, ей така-сякаш случайно. Мръсници! И Оня-с усмивчицата, това и чака. Ще се усмихне и ще си запише нещо в тефтерчето. Все се удя, какво си записва? Един ден, това си представях-как се надигам зад бюрото, правя няколко крачки... Бавно, с неподвижни очи, както по филмите. Приближавам се до него, вземам му тефтерчето от ръцете и го късам на ситни парченца. А Онзи ме гледа с невярващи очи. А аз му шибвам една тупаница право между очичките...
Вятър!
- Майко, защо не отидеш ей там да поседнеш?
С това бастунче, как ли се крепи? Остаря и тя. И нея ще я заровим. И пак-харчове, ковчези, жито, попове...
- Не съм изморена. Ще подреждаме с кака ти.
- Хубаво. Подредете, че попа ще дойде.
- Децата няма ли да дойдат?
Хм, как пък не...Да не си им дала пари, или нещо? И баща ми и той беше същия- скъперник! Един шоколад не им е купил, дето се казва.
- По работа са. Нали ги знаеш...
- Дядото си ги обичаше, преди да си отиде, все за внучетата говореше.
- И те го обичаха, ама... Нямат време.
- Така е, знам.
На сестра ми синчето, защо не дойде? Хайде, стига с тия щуротии. Ритуали ще правим! Манифестации! Децата са като пчели-на цвете налитат. Където има прашец-там. Иначе-вятър.Ако не им давам пари, да не би да помислят за мене? Консуматори! Това, новото поколение е безкомпромисно. И така трябва да бъде. Вълчи свят.Има две категории хора-хищници и овце. Хищниците ядат овцете. Овцете дават мляко, да си разреждам кафето. Кръвното напоследък не ми е добре. Така ще е. То, само нерви и притеснения. Съкращения ще има, знам ли, онзи с усмивчицата, дали не ме е записал в тефтера. Сигурно! И после-какво? Ще броя джанките. Няма да се оставя. Ще изкривя малко данните, месечният ми отчет трябва да блесне. Имам стари истории, от пролетта още-ще ги вкарам в отчета. Все едно съм ги приключил сега. А колегите-нека злостловят. Не е каприз. Баща ми е все пак. Прави се „струване” на 6-те месеца, какво толкова?
Това пък, кой го е измислил? И какво значи?
„Струване”
От „сторено” ли идва, не знам. Сторил съм... само ядове си създавам. Да идва попа, да си изпее песничката, че да се махам. Точно така ще направя-ще вкарам старите данни като нови и толкова. Да има цифри, да има растеж на показателите, това е важно.
За сега.
Другият месец, пак ще му мисля.Гледай, тази наистина е пекла риба. Хм... Колко ли струва? Тези мошенници, вече направиха рибата по-скъпа от месото.Че и порции е направила. Такава купичка-10 стотинки да струва...10 по 10-левче. И рибата, кой знае... И попа е платила.Жито, едно друго...Е аз купих свещи. 10 свещи по 20 стотинки... Виното ми е 4 и 70. Кифличките-всяка по 70 стотинки.Като сложиш и билети, и губи-време, къде му излиза сметката?
- Виното ще го отваряш ли, или попа ще чакаме?
- Нека попа да дойде. По християнски-както му е редът. Отварянето-лесно. Готово ли е всичкото?
- Ами, готово е, брат ми. То наближи вече 10, сега ще пристигне.
- Извади ли на майка от торбата, каквото е носила, там?
- Да, ракия, баклава. Пекла е пиле. Как да го сложа-цялото, или да го разкъсам на порции?
- Ха! Че как цялото? Накъсай го, сложи по чинийките.
- И аз така мислих. Да не се заносва напразно.
- Така де! Няма да го оставим на враните. Гледай ги-чакат!
- Гадини!
- Така са намерили. Всеки ден погребения. Ядене на корем! Ама, аз и друго си мислих. Викаш, платила си 20 лева на попа. Представи си, само днес, колко погребения има, дето му викат- и струвания. По 20 лева! Този, не си знае парите.
- Ха! За погребение вземат по 60 лева, ти не знаеш, че не плати нищо тогава.
- 60 лева? Браво на попа! Трябваше попче да стана.
- Ами, да си станал! Нямаше да си знаеш парите.
Майка ми се разплака. Защо ли? Че още е рано. Попа го няма, за какво? А е време да дойде. Да не вземе да врътне някой номер само, че нямам време да се разправям с него. Да идва, да си изпее песничките и да приключваме.Хм, сестрами сложи в тази чинийка по-малко. Крилце само. На кой ще я дава? Не на мен, моля! Ще взема 4 порции- за жена ми, за децата. За мен. Да я дава на попа. А този, извън другото- и от ядене го докарва. Що жито, сладки, моите кифлички... Така ще е! Кой за каквото е учил! Пропилях си живота с глупости, а хората лапат...Лапат! Ето ги враните-чакат!
Гълъби, врабчета, разни гадинки. Ще ядат на корем.От единият гроб, та на друг. Народът мре, всеки ден има прясно жито и сладки. Да бях врабче, да кацна отсреща. Няма съкращения, няма отчети.Сестрами, вярно се е охарчила. И пита е купила.
- Ти след това, ще бързаш ли много?
- На работа съм, знаеш.
- Не, викам да седнем някъде. По едно кафе, или нещо... За „Бог да го прости”.
- Хм... Не знам. Зависи попа колко време ще се мотае. Мен са ми пуснали до 2 часа, прави сметка. Докато я заведа в къщи, да мина да оставя нещата... Няма да разнасям купички цял ден, я! Ще ги оставя в хладилника, от там-заминавам на работа.
- Мисълта ми е, да седнем да си оправим сметките. Кой-каквото е дал, нали ме разбираш? Да си разделим разходите, знам, че нямаш време, ама...
- За попа ли?
- И за попа, и за житото, нали са общи?
- Е, те и свещите са общи, ама-аз съм ги купил.
- Да не се разправяме сега. Ето, попа идва.
- Да. Бог да го прости баща ни!

                                                                                                                                                                                                                                                                                05.07.2010 г.